В горещата фурна, като в един от кръговете на ада, клокочи  монотонно лучената яхния. Топло е, мирише ми на вкъщи. 
Навън е мрачно, но прането закрива милостиво гледката и прави пейзажа нашарен от потници и гащи, носещи спомен за най-любимите ми коремчета и дупета.
Дъждът изпълнява перкусии по ламаринения покрив на остъклената тераса. Или се опитва да ми направи диагностика на дома, преслушвайки състоянието на душите в него.
А аз съм застинала ... прегърбена,  над чашата си следобедно мляко с кафе. Ароматът на тази наслада има магическата способност да ми напомня за места и събития, на които никога не съм била. 
Лични дневници .. какво лично има в цялата работа?!  Ще ми се да можех да изпуша една цигара. Очите ми се свиват, сякаш са видели нещо стипчиво...